А когато не може да се разбере какво точно прави, то той или такова или онодва.
Баце нема къв друг да е освен врачанин, ама може да е и с по-общ корен от Северозапада. Он си е такъв от горе до доле и обратно, и ча у чирвата. И нема да го бръкате с шопето, оти Баце си е друг чешит. Баце едно говори, друго казва, а трето съ разбира. Баце така знае – така говори.
А он много знае и много говори, па кой ще да го разбира.
И затова кой не сака Баце `а го фръли на джанката, требва да му чете речнико.
Пръво, шъ требва да съ напне, после да съ емне и без да съ напиньа много да го изчете от коръ до коръ.
И кой стане готов, пà да съ емне и да са довлече на госкье у Враца на семинарни занятия.
Па да седнат с Баце доле у мазата, да кръцнат от винцето, да са насунат с покръкло и да съ нафръгат до козиркъта та да му провери он нивото на знанията.
А като изчемреат и Баце му викне: кам тъ бе, пустиняк?, оня веднага да го разбере и да мги стане и на двамата убаво.
***
Легенди могат да се разказват и за Баце, и за врачанския говор. Срещата на непредубедения гостенин на Враца с тези две явления, често води до комични недоразумения, които лесно се преодоляват, защото врачанинът е човек сърдечен и незлоблив, напук на всичко, което са казва или чува за него. А това най-лесно става с “Речнико на Баце”, който е незаменим гид във врачанското езиково пространство.
Той е най-добрият съветник и на всяка кандидат-врачанска снаха, в непрекъснатите й опити да намери общ език с бъдещата си свекърва. Не е тайна, че врачанските снахи, дошли от други краища на България, трудно намират подходящ език със свекървите си и отношенията им понякога са плод преди всичко на езикови недоразумения. Защото, когато ти кажат донеси фаража, подай караваната или купи олби за баница, направо „съ збръкваш и нема и да помислиш, та камо ли да посакаш яденье”.
Най-полезен ще е “Речнико на Баце” за ученици и студенти, които лесно ще могат да оценят достойнствата му, защото или току-що са започнали или току-що са завършили да изучават книжовния български език.
Специално внимание е обърнато на ударенията във врачанския говор, защото те са безспорното му съвършенство. Няма езиковед, който би обхванал и обяснил всички аспекти на ударените срички в него - от обикновените думи, до наименованията на местностите и селищата. Както и няма журналист или телевизионен говорител, който да може поне веднъж или все някога да ги улучи.
Врачанският говор е цветист, с тънки нюанси и богат подтекст. Употребата на стотици думи носи силни усещания и е гъдел за възприятията.
Врачанският говор е приятен, забавен и направо атрактивен, защото съществува едно омекотяване, което затрогва със звученето си: сиренье, спанье, беганье от лекции, тумбенье, тупанье на килимите и още и още думи, които в началния период на запознанство с местните хора будят само усмивки.
На фона на традиционното българско я-кане, врачани упорито си казват леб, млеко, легам и бегам и няма езиково правило, което да ги накара да не изпуснат х-то навсякъде, където е възможно: ода, убаво, фащам, гледа`а, дадо`а, стра`отия.
И накрая врачанският говор си е езикът на врачанина. С него той плува в свои води, дава оценка за живота и света и комуникира с Вселената. По това той е лесно разпознаваем на улицата, в автобуса и във виртуалното пространство и затова вече е време да се предяват претенции за официалното му използване у „Гугъло”, оти у „Фейсбуко” он и сам си съ ъ намъкнал.
А ако някой поиска да навлезе в дълбините на северозападното битие и съзнание, то “Речнико на Баце” е единственото и най-сигурно средство.
Огнян Пищиков
0 коментара:
Публикуване на коментар